Трагичната любов на Ататюрк - българката Димитрина Ковачева
Дори имената му са знакови: Мустафа - определен, Кемал - идеален.
Силна е българската връзка на Ататюрк - Бащата на турците.
Той е единственият общественик от Балканите, който неведнъж е изтъквал мощната си обич към българския народ.
“Обичам безкрайно българския народ още от детинство. Винаги съм правил всичко допустимо да оказа помощ на България. Турция и България би трябвало да бъдат другари. Който е срещу България, той е срещу Турция ", споделя Ататюрк пред вестник " Утро " през 1931 г.
Неслучайно българи с ислямско изповедание и турци алиани в Кърджалийско си оспорват корените на великия мъж.
Неколцина създатели даже стартират версията, че родителите на основателя на Турската република Али Реза и Зюбейде са българомохамедани от Солунско.
Ако фамилните корени на Ататюрк може да са нечиста сделка, не е загадка, че голямата и единствената му обич е красива българка.
Мустафа Кемал я среща през 1913 г. в София, където е боен аташе - ослепителен майор, с европейски обноски.
- Мити е интелигентна, образована, приказва три езика, олицетворение на европейска изисканост, обичана щерка на видния военачалник и някогашен боен министър ген. Стилиан Ковачев.
Чуждите репортери назовават хубавицата с ангелско лъчение " българската роза ".
Отлична пианистка, Мити преди малко се е върнала от Швейцария с дипломи по литература и музика.
На бал в царския замък турският посланик, облечен в специфична военна униформа, танцува валс с нежната Мити, цялата в бяло. Сега тоалетът е ценна светиня в музея на Ататюрк в Анкара.
Дни по-късно Кемал желае ръката на Мити, само че получава отвод от генерала, макар че към този момент е непосредствен другар на фамилията. Година по-късно втори отвод разрушава сърцата на влюбените.
„ Само ти ще останеш дамата на моя живот “, декларира Кемал на Мити при последната им среща.
Прощалният му подарък е файтон, претъпкан с дъхави червени рози. Кемал и Димитрина не се срещат в никакъв случай повече.
Мити е омъжена принудително за богат юрист, ражда три деца. Никога не загатва пред околните за огромната си обич.
Но на 9 август 1966 година, момент преди да издъхне, изрича: „ Сънувах Кемал “.
До края на живота си Ататюрк дискретно се интересува от ориста на обичаната. Само един път нарушава негласното им съглашение - изпраща й романа „ Чучулигата “ на Решат Нури с молба да уреди превода и издаването му на български.
Най-трагичната любовна история на Турция е последното обръщение, което Мити получава от Кемал.
„ Оставих сърцето си в България ", признава Ататюрк на Елисавета Багряна при посещение на наши писатели в Анкара.
След гибелта му през 1938 година у него е открита една-единствена фотография - на Димитрина.
Кратък брак с Латифе ханъм от Сорбоната
Мустафа Кемал се дами на 29 януари 1923 година за блестящата хубавица Латифе Ушакизаде, щерка на измирския търговец Муаммер бей, прочут и на Нюйоркската борса.
Латифе е учила право в Сорбоната в Париж и в Лондон, приказва свободно британски, френски, немски.
Венчават се в Измир, тържеството е първата световна сватбена гала в Турция, друга от османските обичаи.
Мустафа Кемал е 42-годишен, на върха на славата си. Ататюрк се гордеел с интелигентната си брачна половинка и желал връзките им да станат модел за модерните връзки в младата република.
Бракът обаче трае напълно малко, свършва като отсечен с нож на 5 август 1925 година по шериатския бит: след сдърпване в резиденцията в Анкара Ататюрк изпраща записка, че се развеждат. Адютантът на военачалника съпровожда брачната половинка му, към този момент някогашна, назад до бащината й къща в Измир. Роднините са потресени: „ Сватба алафранга, бракоразвод алатурка ”.
След развода Латифе живее още 52 години в непринудено определена цялостна изолираност.
178 страници нейни записки и над 200 любовни писма са заключени в сейф и надълбоко засекретени по волята на някогашната госпожа Ататюрк.
Не се сбъдва фантазията на Латифе - туркините да получат право да влизат в Народното събрание и тя да бъде определена за народен представител.
Латифе и Мустафа нямат деца, само че Ататюрк е осиновил седем дъщери. Една от тях прави кариера на водач - Сабиха Гьокчен е първата жена авиатор в Турция.
Бащата на световна Турция - ослепителен модернизатор
Мустафа Кемал с цялостно право е именуван Ататюрк, Баща на турците.
Светът го уважава като един от най-значимите държавници, който е съумял единствено за 15 години ръководство да построи нова, мощна и съвременна страна, която без него дълго би се лутала сред халифата и султаната, сред правото и Шариата.
Герой от балканските войни, Мустафа Кемал не се помирява с подписаната капитулация на Османската империя и призозава народа към опозиция против следвоенното скъсване на страната. Създава нов народен парламент в Анкара, който анулира договорите, подписани от държавното управление на Мехмед VI. Султанът е пропъден. На 29 октомври 1923 година Турция е провъзгласена за република, а Кемал става първият президент.
Многобройни са промените, извършени от Ататюрк в интервала 1923-1938 година Османските закони са сменени с нови, по европейски пример. Страната към този момент се ръководи от парламент. На мъжете е разпоредено да смъкват фесовете, а на дамите - забрадките. През 1924 година е призната Втората конституция на Турската република.
На процедура Ататюрк строи изцяло нова страна. Променя Турция от облеклото до промишлеността, от правото на дамите да гласоподават до основаването на нов Граждански кодекс. Под неговото ръководство се вкарва интернационалната система за времето, календарът. Приема се и нова турска писменост с латински букви. Въвеждат се презимената, които османците не са употребявали до тогава. Ататюрк ликвидира Османския халифат - център на политическата и религиозната власт за мюсюлманите, анулира текста от конституцията, който показва исляма като държавна вяра.
В последните десетилетия обаче с ръководството на Партията на справедливостта и развиването на президента и дълготраен водач Реджеп Ердоган порастват опасенията от възобновление и усилване на ислямистките трендове в Турция.
